wish + минало време

Когато нещо в настоящето не ви харесва — апартаментът е малък, улицата е шумна, наемът е висок — и искате да е другояче, английският казва wish + изречение с глагол в минало време: I wish we had a spare bedroom. Значението е за сега. Това е същото „нереално минало“ като във втория условен (If I had more money, I would move).

Българският прави почти същото: Иска ми се да имахме още една спалня. Де да живеехме по-близо до гарата! Иска ми се да можех… — и там формата е минала, а желанието е за настоящето. Опирайте се на това. Разликата е, че в английския това е задължително: след wish за настоящето никога не стои сегашно време.

Петте модела

wish + were

С глагола be прецизният английски използва were за всички лица, също след I, he, she, it: I wish I were taller. В разговор ще чуете и was (I wish it was quieter) и това не е грешка, но were е винаги правилно — използвайте него.

Отрицателни желания

Желанието е обратното на факта, точно както в българския (Иска ми се стените да не бяха толкова тънки). Положителен факт дава отрицателно желание с didn't + основна форма или wasn't / weren't, а отрицателен факт — положително: There isn't a lift → I wish there were a lift. I have to share a bathroom → I wish I didn't have to share a bathroom.

If only и wish + could

If only е като I wish, със същите минали глаголи, но звучи по-силно и често стои самостоятелно с удивителна: If only we had a balcony! Съответства на българското „Де да…!“ или „Само да…!“, а не на буквалното „ако само“. За способност: can → could + основна форма: I wish I could paint the walls (≈ „иска ми се да можех“).

wish или hope?

Hope (надявам се) е за нещо възможно и след него стои обикновено сегашно време: I hope the landlord fixes the heating soon. Wish е за нещо, което знаете, че не е вярно сега: I wish the landlord fixed things faster. Българското „иска ми се да + сегашно време“ (Иска ми се да имам градина) често е просто желание за бъдещето — на английски то е hope или want, не wish + сегашно време.

Къде греши българинът: (1) Не превеждайте „иска ми се да имам / да мога“ със сегашно време — не I wish I have, а I wish I had; не I wish I can, а I wish I could. (2) Повтаряйте подлога: в българския „да имах“ е без „аз“, а в английския трябва I wish I had. (3) Не калкирайте „искам да имам“ като I wish to have — за желание за настоящето използвайте модела с минало време. (4) Самият глагол wish остава в сегашно време и в 3 л. ед. ч. получава -es: She wishes she lived in the centre.