Определителният член

A и an представят нещо за пръв път. The е обратното: казва на слушателя знаеш за кое става дума. Това е определителният член, същото като българското -ът/-та/-то/-те. Кога се използва, в повечето случаи съвпада с българския. Разликите са в три неща: къде стои, че има само една форма, и общите твърдения.

Където в български има член, обикновено има *the*

Второ споменаване: както казваш Имаме градина. Градината е малка., така и в английския първо идва a, после the. Нещо, което е само едно в ситуацията (кухнята, покривът, входната врата), още от първия път е с the.

• We have a garden. The garden is small.
• There is a lamp in my room. The lamp is old.
• The kitchen is very warm.
• Mia is in the bathroom.
• Please close the door.

*The* е отделна дума пред съществителното и не се променя

В български членът е окончание: стаята, стаите, водата. В английския the е отделна дума и стои пред съществителното, а ако има прилагателно, пред него: голямата стая е the big room. Формата е само една. Няма -ът, -та, -то, -те: the е еднакво за всеки род, за единствено и множествено число, за изброими и неизброими.

• The windows are open.
• The children are in the garden.
• The water is cold.
• The bread is on the table.

Общи твърдения: в английския без член

Тук българският и английският се разминават. В български казваме Децата обичат животните или Водата е студена през зимата и имаме предвид всички деца и водата изобщо. В английския общо твърдение за цял клас неща, с множествено число или неизброимо съществително, е без член. The значи само конкретните, които слушателят може да посочи.

Bedrooms are usually small е за спалните изобщо. The bedrooms are small е за спалните в тази къща, които гледаме.

Не пренасяй българския член в английските общи твърдения. Преди да сложиш the пред множествено число или неизброимо съществително, питай се: имам ли предвид конкретни, които слушателят знае? Ако имам предвид всички изобщо, не слагай нищо, дори в български да би казал децата, кафето, водата.