Изречения за цел

В българския цел се изразява почти винаги с за да + глагол: Купих външна батерия, за да си зареждам телефона. Дадох на баба таблет, за да може да ни се обажда. Едно и също за да работи и в двата случая. Английският тук се разделя на две и трябва да изберете: to / in order to + основна форма или so that + цяло изречение с модален глагол.

Изборът зависи от един въпрос: кой извършва второто действие? Ако е същото лице: I bought a power bank to charge my phone (аз купих, аз зареждам). Ако е някой друг или нещо друго: I gave my grandmother a tablet so that she can call us (аз дадох, тя се обажда). Цел със собствен подлог не може да стои след to.

Същият подлог: to или in order to

Когато подлогът не се сменя, използвайте to + основна форма. in order to значи точно същото, но звучи по-официално и често стои в инструкции и в началото на изречението.

• I use headphones to block out the noise on the train.
• You have to touch the sensor in order to unlock the device.
• In order to save power, I turn down the brightness. (когато целта е в началото, след нея има запетая)

Друг подлог: so that + модален глагол

След so that идва пълно изречение със свой подлог, а глаголът почти винаги е модален. Там, където българският казва за да може да... или просто за да + сегашно време, английският иска can или will (когато главният глагол е в сегашно време или е заповед) и could или would (когато главният глагол е в минало време).

Цел нещо да НЕ стане

Българското за да не има две английски съответствия. При друг подлог отрицанието отива в модалния глагол: so that ... won't / wouldn't / can't / couldn't. При същия подлог може и in order not to + основна форма. Обърнете внимание: not стои преди to, не след него.

• I wrote down the password so that I wouldn't forget it.
• Put a case on your phone so that the screen won't break.
• Turn off your location so that apps can't track you.
• I save my work to the cloud in order not to lose it.

Не превеждайте за да дума по дума. for to, for that и so that to в английския не съществуват. Същото лице → to; друг подлог → so that + подлог + модален глагол: I bought a scanner to scan my photos, но I bought a scanner so that my parents can scan their documents. След so that не оставяйте глагола гол, както е след „за да“: модалният глагол е задължителен.

Внимавайте с миналото време. В българския след „за да“ глаголът остава в сегашно време и когато разказвате за миналото (записах паролата, за да не я забравя). В английския модалният глагол следва главния: минало време → could / would / couldn't / wouldn't, а не can / will.

so that (цел, „за да“) не е обикновеното so (резултат, „затова, така че“). I turned the music down so that the baby could sleep казва какво съм искал. I turned the music down, so the baby slept казва какво е станало. Целта иска модален глагол, резултатът не.

В разговорната реч that често отпада: Speak louder so everyone can hear you. В този урок пишем so that, което никога не е грешка.