be going to за намерения

Досега говорихте за сега (I'm working), за навици (I work on Mondays) и за миналото (I worked yesterday). Този урок добавя бъдеще, но само една част от него: планове, които вече са решени. We're going to Spain in August. I'm going to book the hotel tonight. Решението е взето и вие просто казвате какво е то.

На български всичко това е ще + глагол. В английския ще няма един-единствен еквивалент. Тук учим само конструкцията за намерения, а will идва по-късно. Затова не превеждайте „ще“ с една дума: за решен план вземете цялата верига, която следва.

Тази форма вече я познавате

I'm going to book the hotel: първата част, I'm going, е просто сегашно продължително време на go. После идва to и после основната форма на глагола: book. Това е цялата конструкция: be + going to + основна форма. Be е същото am / is / are и се съгласува с подлога както винаги.

Тук е разликата от българския. В ще плувам, ще плуваш, ще плува лицето се отбелязва в самия глагол, а ще остава едно и също. В английския е обратно: лицето е в be (am / is / are), а глаголът след to е винаги основната форма: stay, visit, rent, fly, camp. Никога stays, staying или stayed. To прилича на българското да, но след да глаголът се спряга (той иска да плува), а след to не се спряга. В говоримия език почти винаги се използва съкратеното be: I'm going to, she's going to, we're going to.

Отрицание и въпрос

Единственият глагол, който се променя, е be. Затова отрицанието и въпросът се правят както в сегашното продължително време. За отрицание not идва след be, обикновено съкратено: I'm not going to work in July. They aren't going to come with us. He isn't going to drive. За въпрос be и подлогът сменят местата си: Are you going to travel? Is she going to come? Where are you going to stay? Краткият отговор повтаря само be: Yes, I am. No, she isn't. Не слагайте not пред going, както правим с не ще/няма да. То винаги стои веднага след be.

going to go или само going?

Когато самият план е пътуване, англичаните обикновено изпускат второто go. Вместо We're going to go to Italy казват We're going to Italy, т.е. обикновено сегашно продължително време с бъдещо значение, както българското Отиваме в Италия. И двете са правилни, но кратката форма звучи по-естествено. С всеки друг глагол веригата остава цяла: We're going to swim every day.

Българинът най-често греши по два начина, и двата идват от ще. Първо, изпуска be, защото ще не се спряга: I going to travel е грешно, трябва ви I'm, she's, we're. Второ, спряга глагола след to, както след да: She's going to visits е грешно. Лицето вече е в is, затова глаголът остава основна форма. Запомнете I'm going to като едно цяло и след него добавяйте глагола такъв, какъвто е в речника.

След този урок можете да кажете какво ще правите през ваканцията, какво няма да правите, и да питате някого за плановете му: What are you going to do in the summer? Are you going to stay in a hotel?