Членовете в английския: кога the, кога a и кога нищо

Познатото, което подвежда

За повечето славяни английският член е нещо съвсем ново. За нас — не. И ние казваме „Купих книга“ за някаква книга и „Купих книгата“ за онази, за която сме говорили. Разликата между a book и the book е същата.

Има обаче три разлики и всичките грешки идват от тях. Първо, нашият член е окончание, а английският е отделна дума отпред: „градът“ е the city. Второ, неопределителен член в истинския смисъл нямаме; „един“ го използваме рядко, а английският иска a пред всяко броимо съществително в единствено число, за което не е ясно кое е. Трето, двата езика слагат член в различни случаи — и тук е най-големият капан.

Три въпроса

Преди съществителното си задай тези три въпроса, в този ред:

1. Броимо ли е? Book, dog, idea — да. Water, music, advice, information, money — не, и те никога не вземат a.
2. В единствено число ли е? Броимото съществително в единствено число не може да стои само. Пред него трябва нещо: a, the, my, this.
3. И двете страни знаят ли за кое става дума? Ако да — the. Ако не — a (или an пред гласен звук).

The: там, където и ние слагаме член

Когато говорим за нещо конкретно, което слушателят може да посочи, английският the съвпада с нашия член почти навсякъде: второ споменаване (a garden… the garden), единственото такова нещо наоколо (the kitchen, the sun), нещо, което ситуацията определя (close the door — вратата на тази стая).

Без член: там, където ние слагаме

Това е разликата, за която предупреждава и картата отгоре. Когато говорим за нещо общо, за цял клас неща, българският слага член: „Децата обичат животните“, „Водата е студена през зимата“, „Животът е хубав“. Английският в общите твърдения не слага нищо.

Същото важи за ястията, спортовете и езиците (for dinner, play football, speak English), за дните и думите като last, next, every (last week, не the last week) и за местата, когато мислим за заниманието, а не за сградата: at home, at work, to school, to bed.

A: там, където ние не слагаме нищо

Пред професия, националност или роля българският не слага нищо: „Той е инженер“, „Тя е медицинска сестра“. Английският иска a: He is an engineer. Същото е и с много неща, които „имаме“: „Имам кола“ — I have a car; „Търся апартамент“ — I'm looking for a flat.

В множествено число a изчезва и на негово място не идва нищо. „Едни“ няма английско съответствие: They are keys, а ако искаш да кажеш „няколко“ — some keys.

Грешките, които правим точно ние

Казваме	Трябва	Защо
My brother is doctor.	My brother is a doctor.	Професия в единствено число: с a.
The children love the animals.	Children love animals.	Общо твърдение: без член.
The life is beautiful.	Life is beautiful.	Общо и неброимо: без член.
I like the coffee.	I like coffee.	Кафето изобщо, не това в чашата.
He plays the football.	He plays football.	Спортове: без член.
I go to the work.	I go to work.	Работата като занимание: без член.
I was there the last week.	I was there last week.	last / next / every: без член.
We went with the car.	We went by car.	Превозно средство: by + голо съществително.
The my father is here.	My father is here.	„Моят баща“ е само my father.
This is the Anna's bag.	This is Anna's bag.	Пред 's член не се слага.
She is tallest in the class.	She is the tallest in the class.	Превъзходна степен: винаги с the.
Can you give me an advice?	Can you give me some advice?	Advice е неброимо.

Как се учи

Правилата отгоре се събират на една страница и все пак всички ги знаем и пак грешим. Причината е, че българският мозък произвежда съществителното с член или без, по собствените си правила, и в разговор няма време да ги превключи. Помага само едно: да пишеш изречения сам и някой да подчертава всеки липсващ или излишен член, докато a не започне да излиза заедно със съществителното, а не след него.