Английското произношение за българи: звуците, които ги нямаме

Защо английското произношение е трудно

Българският е удобен език: пише се почти както се чете и почти всяка буква е един звук. Английският е обратното. Буквите са двайсет и шест, звуците са над четирийсет, а правописът е запазил произношението от времето отпреди петстотин години. Затова първото правило е: не чети английската дума така, както е написана. Чуй я.

Добрата новина е, че повечето английски съгласни ги имаме. Проблемите са в няколко звука и в няколко навика — и всичките са предвидими.

Th: двата звука, които ги нямаме

Th е два звука: беззвучен в think, three, thank и звучен в this, the, mother. И двата се правят с върха на езика леко между зъбите или зад горните зъби, като издухваш въздух.

Българинът обикновено ги заменя със „с“ и „з“ или с „т“ и „д“: „синк“, „сенк ю“, „дис“. Разбират те, но think и sink, three и tree стават една и съща дума.

W и v

Английското w не е „в“. То се прави със закръглени устни, без зъбите да докосват долната устна — като кратко „у“ преди гласната: we, what, window. V е като нашето „в“. Ако ги смесиш, wine (вино) и vine (лоза), west и vest звучат еднакво.

Крайните звучни съгласни

Това е навикът, който издава българина най-бързо. На български крайната звучна съгласна се обеззвучава: пишем „зъб“, казваме „зъп“; пишем „град“, казваме „грат“. Пренесено в английския, това дава dog като „док“, bed като „бет“, eyes като „айс“.

В английския крайните b, d, g, v, z остават звучни и това променя смисъла: bed (легло) и bet (бас), eyes (очи) и ice (лед), prize (награда) и price (цена). Гласната пред звучната съгласна е и малко по-дълга: bed звучи по-протяжно от bet. Ако не можеш веднага да озвучиш края, удължи гласната — това само по себе си помага много.

Кратки и дълги гласни

Българските гласни нямат дължина. Английските имат и тя променя думата:

Кратка	Дълга
ship (кораб)	sheep (овца)
full (пълен)	fool (глупак)
live (живея)	leave (тръгвам)

Освен дължината, има гласна, която изобщо я нямаме: [æ] в cat, bad, man — между нашите „а“ и „е“, с широко отворена уста. Без нея bad и bed се сливат.

Неударените срички

Тук имаме предимство. В българския неударените гласни също отслабват — „вода“ звучи като „въда“, „масата“ като „масътъ“. Английският прави същото, още по-силно: неударената гласна често става кратко, неясно „ъ“. Banana е „бъна̀нъ“, about — „ъба̀ут“.

Малките служебни думи в изречението също отслабват: to звучи като „тъ“, of — „ъв“, can — „кън“. Ако ги произнасяш пълно и ясно, речта ти звучи като диктовка.

Ударението

В двата езика ударението е свободно и може да падне на всяка сричка. Затова думата трябва да се учи с ударението си. Някои двойки се различават само по него: thirTEEN (13) и THIRty (30), fifTEEN и FIFty.

Още няколко дреболии

• H е издишване, не нашето по-грубо „х“: hotel, house, hello.
• R не се трепти. Езикът не докосва небцето; в британския английски r в края на сричката изобщо не се чува: car, park.
• Ng в края е един звук, без „г“ след него: sing не е „синг“.
• -ed в миналото време звучи [д], [т] или [ид], никога „ед“: played — „плейд“, worked — „уъркт“, wanted — „уонтид“.

Как се упражнява

Произношението не се учи от описания, а от слушане и повтаряне. Слушай кратки изречения, произнесени от носители, и ги повтаряй на глас веднага след тях, като обръщаш внимание на един звук наведнъж: седмица th, седмица крайните звучни съгласни. Не е нужно да звучиш като британец. Достатъчно е think и sink, bed и bet да са различни думи и в твоята уста.