Повелително наклонение

Изречение без подлог

В урока за словореда научихте, че английското изречение винаги има подлог: I walk, she turns, they wait. Има само едно изключение — заповедта, указанието, упътването: Turn left. Wait here. Go straight on. Българският също пропуска подлога („Завий наляво“), така че самият пропуск не е новото. Новото е формата на глагола. Тази форма се нарича повелително наклонение (imperative).

На български заповедта има свое окончание и число: завий / завийте, чакай / чакайте, а -те служи и за учтивост. В английския няма нищо от това. Повелителното е просто основната форма на глагола, както е в речника: turn, cross, take, be. Нищо не се добавя. Wait here е и „Чакай тук“, и „Чакайте тук“ — към приятел, към цяла група, към непознат. Учтивостта, която на български носи -те, на английски носи думата please.

Четирите форми

Отрицание: don't, а не само „не“

На български отрицателната заповед се прави с „не“ пред глагола: „Не пресичай тук“, „Не се тревожи“. На английски not сам не стига — пред основната форма застава don't: Don't turn here. Don't worry. Това е същото don't от I don't know, само че тук стои в самото начало, защото подлог няма. Винаги don't, никога doesn't: пропуснатият подлог е you.

Глаголът be се държи като всички останали: основната му форма е be, затова Be careful („Бъди внимателен“) и Don't be late. Внимавайте при чувствата: българският казва „Не се страхувай“ с глагол, но afraid е прилагателно и без be не може: Don't be afraid. Формите are и is в заповед не се използват — те са за изречения с подлог.

Учтивост: please

Please върши работата на „моля“ и на учтивото -те едновременно. Стои в началото (Please show me the way) или в края, след запетая (Show me the way, please) — и двете са еднакво учтиви, а глаголът не се променя. С don't думата please застава отпред: Please don't ring the bell.

Заедно: let's

Българското „хайде да“ + сегашно време (хайде да вземем автобуса) на английски е let's + основна форма: Let's take the bus. Let's ask that man. Let's go back. Това е предложение, не заповед. Отрицанието е let's not + основна форма: Let's not walk, it's far.

Не превеждайте „не“ и „да“ дума по дума. Отрицателната заповед винаги започва с don't — никога само not или no пред глагола (не Not cross here). След let's няма to, няма we и глаголът не се спряга (не Let's to go, не Let's we go) — само основната форма. И никакво -s (не Turns left): без подлог няма трето лице.

С тези четири форми можете да упътите човек на улицата: Go straight on, take the second street on the left, don't cross at the lights, and please ask again if you are lost.