Бъдеще продължително време

Представете си часовник, който показва десет часа утре сутрин. Какво ще правите точно тогава? Може да седите при зъболекаря или да карате към среща. Не казвате кога действието започва и кога свършва, а че в този момент то вече ще е в ход. За това английският има отделна форма: will be + -ing формата на глагола, наречена future continuous.

В българския отделна форма няма. Тази работа я върши несвършеният вид: „Утре в десет ще карам към офиса“, „Ще те чакам на гарата“. В английския видът не е в глагола, затова формата трябва да се избере: действие в ход в даден момент е will be + -ing. Тя е като сегашното продължително време (I am working), само че am/is/are се заменя с will be, а will be не се променя по лице: I will be, she will be, they will be.

Формата на -ing се пише точно както в сегашното продължително време: wait → waiting, have → having, sit → sitting, lie → lying.

Моментът в бъдещето

Тази форма почти винаги върви с конкретен момент, защото целият смисъл е „в ход точно тогава“. Обикновено моментът се посочва така:

• at + час: at ten o'clock, at half past two
• this time + tomorrow / next week / next year: This time tomorrow I'll be flying to Rome.
• подчинено изречение с when: When you arrive, I'll be waiting outside.

В изречението с when е като в българския: казваме „когато пристигнеш“, а не „когато ще пристигнеш“. В английския там стои сегашно просто време: When you arrive, ..., никога when you will arrive. Will be + -ing отива само в главното изречение.

will + глагол или will be + -ing?

Използвайте вида като ориентир. „В осем ще ти се обадя“ (свършен вид, действието започва в осем) е At eight I'll call you. „В осем ще карам“ (несвършен вид, вече е в ход) е At eight I'll be driving: действието е започнало по-рано и продължава и след това. Внимание: българското „ще + несвършен глагол“ може да означава и навик или общо намерение („Ще работя в банка“). Will be + -ing е само за действие в ход в даден момент.

Формата е и учтив начин да питате за нечии планове, без да звучи като молба: Will you be using the car tonight? звучи по-меко от Will you use the car tonight?

Българското „ще чакам“ е една дума плюс „ще“, затова лесно се изпуска част от английската форма. Пазете и трите части: will + be + -ing. Не I will working и не I will be work. Във въпроса няма „ли“, а словоредът се обръща, но пред подлога минава само will, а be остава след него: Will you be coming?, не Will be you coming? и не You will be coming?