Първи условен тип

Когато говорим за нещо, което наистина може да се случи в бъдеще, и за това какво ще последва, използваме first conditional: If you drink more water, you will feel better. Едната част е условието (if = „ако“), другата е резултатът.

Двете части са в различни времена — както в българския

Тук английският прави същото като българския: „Ако пиеш повече вода, ще се чувстваш по-добре.“ След if стои сегашно просто време (present simple), макар да става дума за бъдещето, а само в резултата стои will (= „ще“) + основната форма на глагола.

Не пренасяйте българското „ако ще…“ след if: каквото и да е изречението на български, след if никога не стои will. Казва се If you rest, you'll get better, а не If you will rest. Внимавайте и за трите неща, които българският не изисква: подлогът е задължителен (If it rains, никога само If rains); в 3 л. ед. ч. глаголът получава -s (If he eats, не If he eat); отрицанието в условието е с don't / doesn't (If he doesn't wear a coat), а не само с not.

Редът е свободен, но запетаята — не

Резултатът може да е и пръв, смисълът не се променя. Разликата с българския е в запетаята: на български частта с „ако“ се отделя със запетая и при двата реда. На английски запетая има само когато if е в началото. Когато резултатът е пръв, запетая няма.

Отрицателен резултат: won't

„Няма да“ в резултата е won't (= will not) + основна форма. Условието също може да е отрицателно — с don't / doesn't.

• If you eat all that cake, you won't feel well.
• If he doesn't wear a coat, he'll catch a cold.
• You won't get better if you don't rest.

Въпроси

На български въпросът е с „ли“ („Ще се обадиш ли…?“). На английски will застава пред подлога. Условието не се променя — пак present simple.

• What will you do if your headache gets worse?
• Will you call the doctor if the fever doesn't go down?
• If I take a pill now, will I feel better by tonight?