Труден ли е английският за българи?

Краткият отговор

Да започнеш английски е лесно. Да го довършиш — не. За българина първите месеци вървят изненадващо гладко: думите са кратки, глаголите почти не се менят, а половината от тях вече си ги срещал във филмите, в игрите и в интернет. Трудното идва по-късно и е по-коварно: английският е прост на повърхността и строг в подредбата, и точно там българските навици излизат наяве.

Какво получаваш наготово

Падежите вече ги нямаме. Българският е загубил падежите си почти напълно и английският — също. Рускоговорящият трябва да свикне, че думата не се мени според ролята си в изречението; на теб това ти е естествено. Остатъците — I и me, he и him — ги имаме и ние: „аз“ и „мен“, „той“ и „него“.

Членът ти е познат. Повечето славянски езици нямат член и за техните говорители the е нещо чуждо. Ние имаме определителен член, само че залепен за края на думата: „градът“, „къщата“. Идеята е същата — нещо, за което и двете страни знаят.

Времената не плашат. Българският има повече глаголни времена от английския, включително едно, което прилича на английския Present Perfect: „ходил съм“ е построено почти като I have gone. Таблица с дванайсет английски времена изглежда страшно на много хора; на българина — по-малко.

Думите са навсякъде. Компютър, уикенд, имейл, мениджър, офис — английските думи отдавна са част от българския. Отгоре стоят хиляди международни думи с латински и гръцки корен, които се разпознават почти без усилие: информация — information, температура — temperature. И почти всеки е чувал английски години наред, преди да седне да го учи.

Кое пречи точно на нас

Подлогът не може да липсва. На български казваме „Вали“, „Студено е“, „Италианец съм“ — глаголът сам носи лицето. На английски изречение без подлог почти не съществува, затова там, където ние нямаме нищо, английският слага празно it.

Словоредът е закон. В българския можем да разместваме думите за ударение — „Кафе пия сутрин“, „Сутрин пия кафе“, „Пия кафе сутрин“. В английския редът подлог – глагол – допълнение казва кой какво прави и не се пипа.

Въпросите искат помощник. Ние питаме с „ли“ и с интонация: „Харесваш ли сирене?“ Английският иска do в началото, а глаголът след него губи окончанието си. You like cheese? се разбира, но е грешно, и навикът да питаш така се изкоренява трудно.

Членът е на друго място и в други случаи. Познатата идея крие капан. Когато говорим общо, ние слагаме член — „Децата обичат животните“ — а английският точно там не слага нищо: Children love animals. Пред професия е обратното: „Брат ми е лекар“, но My brother is a doctor.

Правописът не казва как се чете. Българският се пише почти както се говори. Английският — не: through, though, thought и tough приличат на роднини и се четат съвсем различно. Към това идват звуците, които ги нямаме — th, w, кратките и дългите гласни — и навикът да обеззвучаваме крайните съгласни, така че dog излиза като „док“.

Малките думи носят голям смисъл. Предлози и частици, които на български не съответстват едно към едно: „на работа“ е at work или to work според посоката, „с кола“ е by car, а get up, go out и come back са цели глаголи, които не се превеждат дума по дума.

Къде повечето спират

Около ниво B1 много българи стигат до удобно плато: разбират филм със субтитри, четат статия, справят се на почивка — и говорят с български изречения, облечени в английски думи. Пропуснат член, he work без -s, въпрос без do. Всичко се разбира, затова никой не поправя, и грешката се затвърждава с години.

Платото не идва от липса на думи. Идва от това, че разбирането изпреварва говоренето и мозъкът спира да се напряга. Измъква се от него с много писане и говорене, при които всяка такава дребна грешка се забелязва и поправя, докато правилната форма не започне да излиза сама.

Колко е трудно всъщност

За българина английският не е от най-трудните езици. По-лесен е от немския, който има падежи и три рода, и много по-близо е до нас от унгарския или от китайския. Но не е и като сръбския или руския, където голяма част от граматиката и речника вече са твои. Добрата новина е, че трудностите са предвидими: подлогът, словоредът, do, членът и звуците. Ако ги знаеш от самото начало, знаеш и къде да гледаш.