„Искам да отида“: кога „да“ е to, кога -ing и кога нищо

Езикът без инфинитив

В повечето европейски езици, когато един глагол зависи от друг, вторият стои в неопределена форма: I want to go, ich will gehen, я хочу пойти. Българският е загубил инфинитива преди векове. Ние казваме „искам да отида“, „мога да плувам“, „трябва да тръгвам“ — с „да“ и с напълно спрегнат глагол, който си има лице и число: „искам да отида“, „искаш да отидеш“, „иска да отиде“.

Затова българинът търси английското „да“ и се надява то да е винаги едно и също. Не е. Английският има три отговора.

Първи отговор: to + основна форма

След want, need, would like, decide, try, plan, hope и много други глаголи „да“ става to, а глаголът след него е в основна форма — без лице, без -s, без минало време.

Ето главната разлика: след нашето „да“ глаголът се спряга, след to — никога. „Тя иска да отиде“ е she wants to go, не she wants to goes. „Искаше да гледа“ е he wanted to watch, не to watched. Цялото лице и цялото време се носят от първия глагол.

Същото to стои и след going: I'm going to stay. И след прилагателно: I'm glad to see you.

Втори отговор: нищо

След can, must, should, will, would и след let's нашето „да“ не се превежда изобщо. Модалният глагол се връзва направо за основната форма.

„Мога да плувам“ е I can swim. „Трябва да подновя паспорта си“ е I must renew my passport. „Хайде да тръгваме“ е Let's go. I can to swim и I must to go са сред най-честите грешки на българите, именно защото „да“ просто изчезва и това се усеща като пропуск.

Внимание: have to (трябва, налага се) е обикновен глагол и има to: I have to work tomorrow. А would like има to, но would няма: I'd like to open it.

Трети отговор: -ing

След някои глаголи английският предпочита формата на -ing: I enjoy cooking, she finished reading, stop talking, I don't mind waiting. След like, love и hate в британския английски -ing е най-естественото, когато говорим за нещо, което по принцип харесваме: I like reading — „обичам да чета“. I like to read също е правилно и е по-често в американския.

Формата на -ing стои и след всеки предлог: before leaving, without asking, thank you for coming. Там „да“ изобщо няма как да е to.

Когато „да“ има свой подлог

Българският може да постави друг човек в изречението с „да“: „Искам ти да дойдеш“, „Искам той да ми се обади“. Директният превод води до I want that you come — грешка, която носителите веднага забелязват. Английският слага човека като допълнение и после to: I want you to come, I want him to call me.

„Преди да“ и „за да“

„Преди да“ и „след като“ стават before и after с подлог и глагол в сегашно време, без to: „Преди да си легнеш, си измий зъбите“ — Before you go to bed, brush your teeth.

„За да“, когато става дума за цел, е просто to: „Дойдох, за да ти помогна“ — I came to help you. Не for to help, не for helping.

Таблица за бърза справка

Български	Английски	Модел
Искам да отида.	I want to go.	глагол + to + основна форма
Тя иска да отиде.	She wants to go.	лицето е само в първия глагол
Мога да плувам.	I can swim.	модален + основна форма, без to
Трябва да тръгвам.	I must go. / I have to go.	must без to, have to с to
Хайде да вървим.	Let's go.	let's + основна форма
Обичам да чета.	I like reading.	like + -ing (или to read)
Спри да говориш.	Stop talking.	stop + -ing
Искам ти да дойдеш.	I want you to come.	допълнение + to
Преди да тръгнеш…	Before you leave…	подлог + сегашно време
Дойдох, за да помогна.	I came to help.	to за цел

Как се учи

Не се опитвай да превеждаш „да“. Учи глагола заедно с онова, което идва след него, като едно цяло: want to, can + нищо, enjoy + -ing. След няколкостотин изречения ухото започва само да усеща, че I can to „не звучи“, а това е единственото усещане, на което може да се разчита в разговор.