Въпроси с да/не с *be* в сегашно време

Вече можете да кажете I am late, you are ready, he is here. За да направите от тях въпрос, правите едно-единствено нещо: слагате be пред подлога. Това е и голямата разлика с българския. Там въпросът се прави с ли или само с интонация („Готов ли си?“, „Ти си готов?“), а редът на думите е свободен. В английския няма частица и интонацията сама не стига. Въпросът е самата размяна на местата.

Формата на be не се променя, когато се премести. Тя пак зависи от подлога: am с I, is с he, she, it и are с you, we, they.

Не пропускайте подлога. На български казваме „Готов ли си?“ без „ти“, но в английския местоимението е задължително и във въпроса: Are you ready?, никога Are ready?. Не превеждайте и „Ти си зает?“ дума по дума. Въпрос не започва с кратка форма като I'm, you're, he's, а You're busy? с въпросителен знак накрая не е нормалният въпрос. Казва се Are you busy?

В речта гласът се качва в края на въпроса с да/не: Are you ready? ↗ В английския тази интонация върви заедно с обърнатия ред на думите. Не я използвайте вместо него.

Отговорът: глаголът се повтаря

На български едно „Да.“ е напълно нормален отговор. На английски голото yes или no звучи рязко, дори малко грубо. Учтивият отговор е кратък, но не гол: повтаря подлога и be. В отрицанието това ви е познато от „Не, не съм.“

Двете колони не са симетрични, и точно това трябва да запомните. В отговора с yes глаголът никога не се съкращава: Yes, I am, а не Yes, I'm. В отговора с no обикновено се съкращава: No, I'm not, No, he isn't. Значи положителният отговор е дълъг, а отрицателният е кратък.

И двете отрицателни съкращения, които знаете, важат и тук: No, he isn't. и No, he's not. са еднакво добри. Само при I формата е една: No, I'm not.

1. Вземете твърдението: You are busy.
2. Разменете първите две думи: Are you busy?
3. Качете гласа в края.
4. Отговорете с подлога и be: Yes, I am. / No, I'm not.