to-инфинитив след take + време и след прилагателни

На български след отнема ми час, радвам се или решение идва да + глагол: отне ми час да стигна, радвам се да помогна. Английският прави същото с to + основната форма на глагола. Тази форма се нарича to-infinitive: It takes an hour to get there, I'm happy to help, a decision to make. Разликата е една, но е важна. След да глаголът се спряга (да стигна, да стигнеш, да стигнем), а след to никога не се променя. to help е едно и също за I, she и they, в сегашно и в минало време. В този урок to-инфинитивът завършва четири вида изрази.

1. Колко време отнема нещо: take + време + to

Изразът е почти като българското отнема ми час да…, но английското изречение не може без подлог. Затова започва с празно it (същото като в It's raining), после идват take и времето, а накрая дейността с to.

• take се изменя като всеки друг глагол: it takes (сега, по навик), it took (минало), it will take (бъдеще), it has taken (досега).
• Българското ми от отнема ми става обектно местоимение или име веднага след take: It takes me …, It took my sister …. Без предлог: никога It takes to me.
• Въпросът започва с How long: How long does it take to get to the airport? — How long did it take you to pack?

Не изпускайте it. Българското Отне ми два часа… няма подлог, а английското изречение задължително започва с It took …. Времето се показва само на take. След to глаголът остава в основна форма: It took two hours to fix it, а не to fixed it. Лицето може да бъде и подлог (I take an hour to get ready), но първо научете модела It takes me ….

2. be + прилагателно + to

И тук моделът ви е познат: готов съм да…, решен е да…, радвам се да…. След be и следните прилагателни английският слага to-инфинитив. Прилагателните са в три групи.

Най-лесно се греши с likely и unlikely. На български казваме вероятно ще закъснее, с наречие и бъдеще време. Английският прави човека или нещото подлог на be likely и продължава с to: The train is likely to be late. Не превеждайте вероятно дума по дума и не слагайте will след to.

Отрицанието е подредено точно като на български: да не става not to: She was determined not to miss the flight. Друго е, когато not отрича самото прилагателно. I'm not happy to wait (не ми е приятно да чакам) не означава същото като I'm happy not to wait (радвам се, че няма нужда да чакам).

Обичайният ред е not to + глагол. В разговорната реч ще чуете и to not miss, но в писмен текст по-сигурно е not to miss. to miss not винаги е грешка.

3. съществително + to

След съществително to-инфинитивът казва за какво служи то: a decision to make, no reason to worry, the best way to learn, a week to decide, a lot of work to do. Където българският казва решение, което трябва да взема, на английски е достатъчно съществително + to. Не превеждайте начин за учене с for + -ing: след way идва to + глагол.

4. the plan / the aim / the best way + is + to

Изразът е като Планът е да…. Подлог е дума като the plan, the aim, the idea или the best way, после идват is и to-инфинитив: The plan is to leave at six. The best way is to break it into small steps. Разликата пак е в спрежението. От да тръгнем разбираме кой тръгва, а to leave не казва това. Не добавяйте местоимение между to и глагола.