Притежателни местоимения

Вече знаеш my, your, his, her, our и their. В български една и съща дума мой върши две неща: стои пред съществително (моята книга) и стои сама, когато съществителното е ясно (Книгата е моя., Моята е нова.). В английски това са две различни думи: my стои само пред съществително, а когато съществителното отпада, казваш mine: Is this your pen? — Yes, it's mine.

Втората поредица се нарича притежателни местоимения. mine = my + предметът, за който говорим. Стои сама — след нея няма съществително.

Двете поредици една до друга

his е една и съща дума в двете поредици: his bike и The bike is his. Коя е, личи само по мястото ѝ. yours отговаря и на твой, и на ваш.

Къде стоят

• След be: The umbrella is hers.
• Като допълнение на глагол: I forgot my charger. Can I borrow yours?
• Като подлог: My phone is old. Theirs is new.
• След предлог или than: Her bag is bigger than mine.

Въпрос: Whose ...?

Чий? е Whose — и то не се мени: чий, чия, чие, чии са все whose. Може да стои пред съществително (Whose jacket is this?) или само (Whose is this?). Отговаряш с притежателно местоимение или с име + 's: It's mine. / It's Tom's.

Където българският те подвежда: (1) Не слагай my без съществително — Моята е тук е Mine is here, а It's my book е само със съществителното. (2) Без член: моят, моята имат член, mine — не; никога the mine, the yours. (3) Без род и число: моя, мое, мои са все mine — една форма за всичко; his и her зависят само от притежателя, не от предмета. (4) Без апостроф: your's, her's, their's винаги са грешни. (5) whose (чий) не е who's (= who is).