Притежателни местоимения

Притежателните местоимения в английския работят почти като българските мой, твой, негов, неин: стоят пред съществителното и се избират според притежателя — негов за мъж, неин за жена. Това вече го знаете. Има обаче три големи разлики, и грешките идват точно от тях.

1. Не се менят според притежаваното

В български казваме мой брат, моя сестра, мое дете, мои деца — формата следва рода и числото на притежаваното. В английския няма нищо такова: една форма за всичко. my brother, my sister, my child, my children — винаги my.

• his sister, his brother, his sisters, his brothers — his не се променя.
• Съществителното след него си взема -s в мн. ч. както обикновено: my son → my sons, her child → her children, our brother → our brothers.

2. Без член

В български пълната форма се членува: моят баща, нейният син, нашата къща. В английския притежателното заменя a и the — двете никога не стоят заедно. Не превеждайте „моят“ като the my.

Кратките форми (баща ми, сестра му, майка ѝ) също нямат пряк еквивалент: в английския притежателното винаги е пред съществителното.

3. *his* и *her* — само за хора; за предмети е *its*

В български и предметите имат род: Къщата е стара. Нейните стаи са големи. В английския предметите и животните са it, а притежателното им е its: The house is old. Its rooms are big. his и her остават за мъже и жени.

Внимавайте с думи, чийто род в български е друг: момиче и дете са от среден род, но момичето е she — значи her, не its. А куче, къща, семейство са it — значи its, каквото и да е родът им в български. Питайте се: мъж ли е притежателят, жена ли е, или нещо друго?

В английския няма свой. „Петър обича своята майка“ — притежателното пак се избира по притежателя: за Петър his, за Ана her, за нас our. Не търсете отделна дума.

your е и за един човек, и за няколко — като you (ти/вие). Anna, your son is here. — Anna and Mark, your son is here. И в двата случая your. А its се пише без апостроф.