make / let / help + допълнение + глагол без to

В предишния урок слагахте човек между глагола и to-инфинитива: My parents want me to study medicine. Три много чести глагола използват същата подредба (глагол + човек + втори глагол), но след тях to отпада и вторият глагол стои в основната си форма: make, let и help. Тук българският подвежда, защото казваме «карат ме да…», «пускат ме да…», «помагат ми да…». Това «да» не се превежда.

make: няма избор

make someone do something е «карам / накарвам някого да направи нещо»: човекът го прави, независимо дали иска. Вторият глагол винаги е без to: My parents made me apologise to my sister. Никога made me to apologise.

let и don't let: разрешение

let someone do something е «позволявам / пускам някого да…». Отрицанието don't let означава отказ: Her parents don't let her go to sleepovers. Отрицанието стои при let (с do, does или did), а вторият глагол остава без to.

let има една и съща форма в сегашно и минало време: let – let – let. Затова They let me stay up може да е навик днес или разказ за снощи. Кое от двете е, личи от контекста. make в минало е made, help е helped. Мени се само първият глагол. Вторият е винаги основна форма, без -s и без -ed: She made him do the dishes (not did). Внимавайте, защото в български вторият глагол се спряга по лице («мама я кара да чисти»). В английски не се спряга: никакво -s след he/she.

help: с to или без

help позволява и двете: My grandma helps me do my homework и My grandma helps me to do my homework са правилни. В разговорната реч по-честият вариант е без to.

let или allow?

let и allow означават почти едно и също, но се строят различно. allow следва модела от предишния урок и запазва to: Our teacher allows us to leave early on Fridays. При let to отпада: Our teacher lets us leave early on Fridays. allow звучи по-официално, така се казва в правилата и в училище. let е думата на родителите. Още една разлика от български: «позволявам на някого», но в английски човекът стои веднага след allow, без предлог.

Не превеждайте «да» с to след make и let. Казвайте let me go или allow me to go, никога let me to go и никога allow me go. Същото важи за make: make me wait, не make me to wait. Преди да сложите to, проверете първия глагол. Ако е make или let, to не се слага. И не добавяйте окончание на втория глагол: той е винаги в основната си форма.

Внимавайте кой е подлогът. При let подлогът е човекът, който дава разрешението: My parents let me stay out until eleven. Не го заменяйте с be allowed to. Това обръща изречението, както «позволяват ми» се обръща в «разрешено ми е»: подлог става онзи, който получава разрешението, и изречението вече е друго.