Колко думи ти трябват, за да говориш на чужд език?

Числата, без разкрасяване

Думите в един език са крайно неравни. Няколкостотин от тях вършат по-голямата част от работата във всеки разговор, а опашката от редки думи е безкрайна. Изследователите, които броят тези неща — най-известният от тях е лингвистът Пол Нейшън, — стигат до сходни числа за различни езици:

• около хилядата най-чести словесни семейства покриват приблизително три четвърти от думите в ежедневната реч;
• две-три хиляди стигат за по-голямата част от един разговор и прост текст — достатъчно, за да следиш и да те разбират;
• около пет хиляди е границата, отвъд която четенето на обикновен вестник или роман престава да е борба;
• образованият човек знае в родния си език между петнайсет и двайсет хиляди словесни семейства и продължава да добавя.

Окуражителният прочит е верен: първият истински разговор е въпрос на няколкостотин добре подбрани думи. Обезкуражителният също е верен: „език в хиляда думи“ стига, за да оцелееш на почивка, но не и за да живееш в езика.

Преднината на българина и нейната обратна страна

В английския българинът не започва от нулата. През последните десетилетия английските думи нахлуха в българския една след друга: компютър, уикенд, мениджър, имейл, офис, паркинг. Под тях лежи и по-стар пласт — латински, гръцки и френски думи, които и двата езика са заели оттам: информация, ситуация, проблем, ресторант. Хиляди думи се четат почти без усилие.

Но виж кои са. Повечето са книжовни, делови, абстрактни. Най-честите думи, които държат всяко изречение, са германски по произход и не приличат на нищо познато: be, have, go, get, take, the, with. Българинът лесно чете the government announced a reform и се спъва на I got up and went out. Преднината му е в опашката, а не в сърцевината на езика. И има обратна страна — фалшивите приятели: magazine, family, sympathetic, artist, които приличат на българска дума и значат друго.

Защо броят лъже

Числата по-горе броят словесни семейства, тоест основна дума с всичко, което произлиза от нея. В английския едно семейство има малко форми, но най-честите са точно най-неправилните. Най-употребяваният глагол в езика е един ред в честотните списъци, а формите му почти нямат нищо общо помежду си.

Който е научил хиляда думи в речниковата им форма, не „покрива“ три четвърти от текста. Той разпознава три четвърти от него, с усилие, и произвежда много малко, защото формата, която е научил, не е тази, която трябва в момента на говорене. Същите хиляда думи, но с форми, които излизат без мислене, са съвсем друго постижение — и между двете няма пряк път, освен да произвеждаш формите.

Другото, което броят крие, е кои думи. Хиляда думи от разговорник и хиляда думи от истинския честотен списък се припокриват по-малко, отколкото би си помислил. Честите думи са предимно малки и скучни: местоимения, предлози, be, have, go, want — служебните думи, които държат изречението. Никой не прави флашкарта за тях, а всяко изречение има нужда от тях.

Какво значи това за един курс

Следват две неща. Думите трябва да идват в ред, който зачита честотата, така че първо да идват онези, които трябват на всяко изречение, и във всеки момент онова, което знаеш, да е използваем език, а не колекция от съществителни. И всяка дума трябва да се учи с формите си, в изречения, защото числата за покритие стават верни едва когато формите са автоматични.

Курсът прави и двете. Думите идват урок по урок, всеки урок носи думите, от които има нужда правилото му, и всяка дума идва с картинка, глас, превод и всичките си форми. Всяка форма е отделен елемент в графика за преговор, със свое ниво. „Знам думата“ значи, че формите ѝ са над определено ниво, проверени в изречения, които си написал сам, а не че си я видял на карта.

Гаранцията, която броят прави възможна

Понеже курсът знае точно кои думи те е научил, той може да обещае нещо, което никой разговорник не може: никога няма да срещнеш дума, която не си учил. Текстовете, диалозите и изреченията в урока са построени само от думи, които курсът вече ти е дал. Без гадаене по контекста, без речник в другата ръка, без изречение, което разбираш наполовина. Когато отвориш текст, можеш да го прочетеш — въпросът е само колко бързо.

Ето какво трябва да значи броят думи и само тази версия си струва да следиш. Не колко думи си видял, а колко можеш да използваш точно сега, във всичките им форми, без да спираш да мислиш. Това число и нивото на всяка дума в него можеш да видиш по всяко време.