Термините в английската граматика

Съществително

Дума, която назовава човек, предмет или идея: book, city, love. Английските съществителни нямат род: the table, the book и the window се заместват все с it. Менят се само в множествено число и в притежателната форма с 's.

Член

Малка дума пред съществителното: неопределителният a / an и определителният the. За разлика от нашия член, който е окончание („градът“), английският е отделна дума отпред (the city). Слага се и в случаи, в които ние не слагаме нищо — пред професия: she is a doctor, — и липсва там, където ние имаме член — в общите твърдения: children love animals.

Броими

Съществителни, които могат да се броят: a book, two books. В единствено число броимото съществително никога не стои само; пред него трябва a, the, my или друга определяща дума.

Неброими

Съществителни, които не се броят (наричат се и неизброими): water, bread, money, music, advice. Не приемат a и нямат множествено число. Някои думи са неброими в английския, а в българския не са: some advice (съвети), some information (сведения). Money е в единствено число, макар „пари“ да е в множествено.

Единствено число

Формата за едно нещо: book, child. С подлог в единствено число глаголът be е is (или am с I), а в сегашно просто време глаголът получава -s: she works.

Множествено число

Формата за повече от едно: обикновено с -s или -es (books, boxes), но при най-честите думи неправилно: man → men, child → children, person → people — точно като нашето „човек — хора“. Прилагателното пред съществителното не се променя: red cars.

Местоимение

Дума, която замества съществително. Личните местоимения като подлог (I, you, he, she, it, we, they) са задължителни. Като допълнение имат друга форма (me, him, her, us, them) и стоят след глагола: I see him — „виждам го“. Притежателните (my, your, his, her, its, our, their) се избират по притежателя и не се менят по рода и числото на притежаваното. Възвратно-притежателно „си“ няма: „взех си чантата“ е I took my bag.

Подлог

Този, който извършва действието, или за когото се говори; стои пред глагола: My sister works here. В английския подлогът е задължителен. Където в български няма подлог (Вали. Студено е.), английският слага празно it: It's raining. It's cold.

Допълнение

Думата, върху която пада действието: We drink coffee. I see him. В английския допълнението стои веднага след глагола и не се отделя от него с други думи: I like coffee very much, не I like very much coffee.

Основна форма

Глаголът без нищо: work, go, be. Тя е в речника, след to (to work), след модален глагол (I can swim) и след do, does и did във въпроса и отрицанието (Does she work?, I didn't go). В английския няма как да кажеш „да отида“ със спрегнат глагол: след to глаголът е винаги в основна форма.

Спомагателен глагол

Глагол, който помага да се образува форма или време: be, have, do. Do няма съответствие в българския: в сегашно и минало просто време то прави въпроса и отрицанието на обикновените глаголи (Do you like it?, I don't like it), а основният глагол остава в основна форма.

Модален глагол

Глагол като can, must, should, will, would, който изразява възможност, задължение или желание. Една форма за всички лица (без -s), без do във въпроса и отрицанието и без to след себе си: „мога да плувам“ е I can swim, не I can to swim.

Сегашно време

Времето за настоящето. Английският има две: сегашно просто (I work) за навици и факти и сегашно продължително (I'm working) за действие в момента. Нашето „работя“ покрива и двете.

Present Simple

Сегашно просто време: I work, she works. За навици, факти и повтарящи се действия. Единственото окончание е -s в трето лице единствено число, а въпросът и отрицанието се правят с do / does.

Present continuous

Сегашно продължително време: be + глагол с -ing — I am reading. За действие, което става точно сега или около сега. И двете части са задължителни, дори когато на български стига едно „чета“. „Какво правиш (сега)?“ е What are you doing?

Минало просто време

Past Simple: I worked, she went. За завършено действие в миналото, особено когато е казано кога. Една форма за всички лица. Покрива и нашето минало свършено („отидох“), и често минало несвършено време („отивах“). Въпросът и отрицанието се правят с did, а глаголът се връща в основна форма: Did you go?

Present Perfect

have + минало причастие: I have seen. Прилича на нашето минало неопределено време („виждал съм“) и се използва за опит и резултат, без да е важно кога. Но за действие, което продължава до сега, английският иска Present Perfect там, където ние имаме сегашно време: „живея тук от три години“ — I have lived here for three years.

Неправилни глаголи

Глаголи, чието минало време не се образува с -ed: go → went, see → saw, buy → bought. Те са малко на брой, но са най-честите глаголи в езика и формите им трябва да се знаят наизуст.

Фразови глаголи

Глагол плюс частица, които заедно имат свое значение: get up (ставам), go out (излизам), come back (връщам се). Глаголът се изменя, частицата — никога: she gets up, we went out. Значението често не може да се отгатне от частите.

Прилагателно

Дума, която описва съществително: big, red, happy. В английския прилагателното не се съгласува по род и число — a red car, red cars — и стои пред съществителното или след be: The car is red.

Сравнителна степен

Формата за сравнение: bigger, more expensive. Кратките прилагателни вземат -er, дългите — more, никога и двете (more bigger е грешка). Нашето „от“ след сравнение е than: bigger than a dog.

Превъзходна степен

Формата за най-високата степен: the biggest, the most expensive. Винаги с the, дори след is: „тя е най-висока“ е she is the tallest.

Наречие

Дума, която описва глагола, прилагателното или цялото изречение: quickly, always, here. Наречията за честота (always, usually, often, never) стоят пред основния глагол, но след be: I always work, I am always late.

Предлог

Малка дума пред съществително, която показва място, време или връзка: in, on, at, by, with. Английските предлози рядко съответстват едно към едно на нашите: „на работа“ е at work или to work, „в понеделник“ е on Monday, „с кола“ е by car.

Отрицание

Изречение с not. При be, can и must not стои веднага след глагола: I'm not, she can't. При обикновените глаголи е нужно do: I don't know. В английското изречение отрицанието е едно: „не виждам никого“ е I don't see anybody, не I don't see nobody.

Въпросителна дума

Дума, с която започва въпрос: what, where, when, who, why, how. След нея идва редът на въпроса с да/не: Where do you live?, не Where you live?

Кратък отговор

Отговор с подлог и спомагателен глагол, без основния глагол: Yes, I do. No, she isn't. Yes, they can. На български повтаряме глагола („Да, играем“); на английски — само помощника.

Кратка форма

Слята форма на местоимение и глагол или на глагол и not: I'm, she's, don't, isn't. В говоримия език и в неофициално писмо е нормата. 's може да е is или притежание: Tom's here, Tom's bag.

Словоред

Редът на думите в изречението. В английския той е твърд: подлог – глагол – допълнение, после място, после време: We drink coffee in the kitchen at seven. Именно редът показва кой какво прави, затова не се разменя за ударение, както в българския.

Подчинено изречение

Изречение, което зависи от друго и започва със съюз: when, before, after, because. Има свой подлог и глагол: Before you go to bed, brush your teeth. Нашето „преди да“ е before + подлог + глагол, без to.

Повелително наклонение

Формата за заповед или молба: основна форма без подлог — Sit down, Turn left. Една форма за „ти“ и за „вие“. Отрицанието е с don't: Don't be late.

Съюз

Дума, която свързва думи или изречения: and, but, or, because. Нашето „а“ няма точен еквивалент: според смисъла е and или but, а в „не това, а онова“ е само запетая: coffee, not tea.